Тази болка
Тази болка изпива кръвта ми
и се вглежда в слепи очи,
без въже пристяга врата ми -
задушава провинени мечти.
Тази болка не знае предели,
приютявам я, все разнолика,
като врачка вещае раздели,
раздвояваща змийски езика.
Тази болка изгнива самотно
и изяжда ми здравия разум,
дълбае - в средата ми точно
и клетъчно драска - заразно.
Тази болка чува ми мислите
и е винаги крачка пред мен,
капризно сменя си ризите
и си тръгва с разбития ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
