Тази драскотина от живота ми
Прегаря лятото
и залези замръкват все по-рано,
към заник криволичи пътят отреден,
сама съм с ятото,
почти безкрило, в полет уморен.
Но не ми липсва капка суета
за минутка на слава,
в няколко пръски изискан парфюм...
А ако ми кажеш: "Пак си хубава" -
изпълваш деня ми с цветя...
Сега не искам наум,
и не да шептя -
щастливо на глас ще чета
тази драскотина от живота ми
по твоята добра ръка.
galaxi
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени