Прегаря лятото
и залези замръкват все по-рано,
към заник криволичи пътят отреден,
сама съм с ятото,
почти безкрило, в полет уморен.
Но не ми липсва капка суета
за минутка на слава,
в няколко пръски изискан парфюм...
А ако ми кажеш: "Пак си хубава" -
изпълваш деня ми с цветя...
Сега не искам наум,
и не да шептя -
щастливо на глас ще чета
тази драскотина от живота ми
по твоята добра ръка.
galaxi
© Галина All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
