Тя е най-тихата жена.
Крилете ù опират о земята,
в гласа ù вече няма синева,
копнежите ù в бездната се мятат.
Тя е най-кротката жена.
С безлюбовието е смирена.
Светът ù е зазидан в самота,
ако я няма в твоята вселена.
Тя е най-крехката жена -
не смей да я докосваш! Ще се счупи!
Ако я счупиш, тя докрай света
греха ти ще опитва да изкупи...
Тя е най-тъжната жена.
Зениците ù търсят обещания,
но може с неусетна лекота
да излекува всичките ти рани.
Тя е най-нежната жена,
със силата до дъно да обича,
със тежки, изморени рамена...
... на мен не ти ли заприлича?...
© Миглена Цветкова Всички права запазени