rudin (Иван Христов)
865 1445
8.12.2013 г., 13:31 ч.  

Тази малка сестра 

  Поезия » Оди и поеми
815 0 4

„Във далечна страна, във прекрасна страна

във страната на вечни мъгли...”

                                                Едгар По

 

В тази чудна страна, в тази дивна страна,

във която се сбъдват мечтите,

бе девойка една, бе щастлива, добра

бе за мен най-красива от трите.

 

Те сестри бяха три и са толкоз добри –

като три бели рози в полето.

И сред смях от зори на полянка в игри

пеперуди ловяха с кепчета.

 

Но веднъж както те, в това ширно поле,

си играеха волно на жмичка,

зад самотно дръвче – кой ли дявол я взе? –

бе се скрила най-малката – Кичка.

 

Срещу нея змия от хралупа една

изпълзя от леговище скрито.

Паст разтворила тя, предвещава беда,

раздвоен и потрепва езика.


Тя от ужас замря. И безсилна бе тя

да отстъпи три разкрача. Толкоз!

И почувства горка как я парва в крака

мимолетната пареща болка.

 

Този крак бе красив и с отровен разлив –

със цвета на уханната роза.

И две капчици кръв върху тревния стрък

на смърта във невинната поза.

 

Тъй завариха те това мило дете –

лъчезарната своя сестричка.

Двете нейни сестри, те са толкоз добри,

заоплакваха своята Кичка...

 

Днес аз бродя самин сред разцъфнал бял крин –

зад дървото духът ù наднича.

Виждам всеки път пръв как от две капки кръв

цяло в мак е полето покрито.

 

Знам, че няма сега да я видя с цветя

ни усмивката нейна ще върна.

Тя с полето се сля, моя свидна мечта,

само в сън си щастлив ще я зърна.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??