Тази малка сестра
„Във далечна страна, във прекрасна страна
във страната на вечни мъгли...”
Едгар По
В тази чудна страна, в тази дивна страна,
във която се сбъдват мечтите,
бе девойка една, бе щастлива, добра
бе за мен най-красива от трите.
Те сестри бяха три и са толкоз добри –
като три бели рози в полето.
И сред смях от зори на полянка в игри
пеперуди ловяха с кепчета.
Но веднъж както те, в това ширно поле,
си играеха волно на жмичка,
зад самотно дръвче – кой ли дявол я взе? –
бе се скрила най-малката – Кичка.
Срещу нея змия от хралупа една
изпълзя от леговище скрито.
Паст разтворила тя, предвещава беда,
раздвоен и потрепва езика.
Тя от ужас замря. И безсилна бе тя
да отстъпи три разкрача. Толкоз!
И почувства горка как я парва в крака
мимолетната пареща болка.
Този крак бе красив и с отровен разлив –
със цвета на уханната роза.
И две капчици кръв върху тревния стрък
на смърта във невинната поза.
Тъй завариха те това мило дете –
лъчезарната своя сестричка.
Двете нейни сестри, те са толкоз добри,
заоплакваха своята Кичка...
Днес аз бродя самин сред разцъфнал бял крин –
зад дървото духът ù наднича.
Виждам всеки път пръв как от две капки кръв
цяло в мак е полето покрито.
Знам, че няма сега да я видя с цветя
ни усмивката нейна ще върна.
Тя с полето се сля, моя свидна мечта,
само в сън си щастлив ще я зърна.
© Иван Христов All rights reserved.
