Тази моя любов
Тази моя любов все седи недописана
търся думи на прага да й сложа финал.
Но за тебе изглежда съм вечно орисана,
моят свят – тих и нежен, ти дали си разбрал…
Вчера имахме среща. Последна ли?
Сякаш миг на надежда: в тишината – печал.
И макар че седяхме кротко приседнали,
твоят порив за обич беше май отлетял.
И не търся сега безболезнени прилики.
Аз и ти – разпилени сме морски вълни.
Те се удрят в брега. Но боли ли ги? –
Днес за спомен от мене шепа пясък грабни!
В този свят с неразказани залези
аз частица от теб, любов, пазя си!
16 октомври 2025
Боряна Ботева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
