Тази моя любов
Тази моя любов все седи недописана
търся думи на прага да й сложа финал.
Но за тебе изглежда съм вечно орисана,
моят свят – тих и нежен, ти дали си разбрал…
Вчера имахме среща. Последна ли?
Сякаш миг на надежда: в тишината – печал.
И макар че седяхме кротко приседнали,
твоят порив за обич беше май отлетял.
И не търся сега безболезнени прилики.
Аз и ти – разпилени сме морски вълни.
Те се удрят в брега. Но боли ли ги? –
Днес за спомен от мене шепа пясък грабни!
В този свят с неразказани залези
аз частица от теб, любов, пазя си!
16 октомври 2025
Боряна Ботева
© Bo Boteva All rights reserved. ✍️ No AI Used
