Тази моя душа
Тази моя душа,
тази моя опора!
С нея аз се теша,
с нея срещам се с хора.
Тя ме радва в зори,
в дните в слънце огряни.
Тя в очите сълзи,
щом са в мъка обляни.
Тя горчилка таи,
щом ме някой ранява.
В радост цяла струи,
щом любов ме пленява.
В радост, даже в печал
тя е винаги стреме.
Прав и даже клечал
с мен е в цялото време.
Тя е второто Аз -
в мен живее до края.
Само в крайния час
хваща пътя с... Оная...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
