Тази моя душа,
тази моя опора!
С нея аз се теша,
с нея срещам се с хора.
Тя ме радва в зори,
в дните в слънце огряни.
Тя в очите сълзи,
щом са в мъка обляни.
Тя горчилка таи,
щом ме някой ранява.
В радост цяла струи,
щом любов ме пленява.
В радост, даже в печал
тя е винаги стреме.
Прав и даже клечал
с мен е в цялото време.
Тя е второто Аз -
в мен живее до края.
Само в крайния час
хваща пътя с... Оная...
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
