Тази нощ съвсем е сляпа.
Търся светло, а го няма.
Облаци, луната цапат.
Чисто място не остана.
Тази нощ е магнетична.
Тегли ме сънят в леглото.
Мисля си, да съм първичен,
да не дразня обществото.
Тази нощ е непонятна.
Светли мисли ме обземат.
Топло ми е и приятно,
сънищата да ме вземат.
Тази нощ е повторична,
като вчерашната точно.
Много обща, много лична,
непрогледно непорочна.
Тази нощ е равносметка.
Празник свърши, други идат.
Масата е вид рулетка...
Всичките звезди ми кимат...
© Валентин Йорданов Всички права запазени