ТАЗИ НОЩ ПОИСКАХ ДА ПИША ЗА ТЕБ
Здравей, моя мила! Знаеш ли?
Тази нощ седнах да пиша за теб,
поисках да те опиша.
Дълго се колебаех
дали за твоя портрет
съм имал дар свише.
Взех празния лист
и писах думи в някакъв ред.
Но след това спрях -
нейде там, в безкрая,
"Тишина" засвири тромпет.
В паметта ми изникнаха спомени
пред кого я бях изпълнявал.
Беше отдавна. Бях много млад.
Много отдавна.
Още моят свят беше без теб.
После ти пред мене се появи -
горяща, усмихната, мила.
Със звездички от бял люляк
сред свойте коси.
А в очите си бе притаила
от чувства цял ураган -
жажда за власт над света,
над живота, деня и нощта,
към мен любопитство
и ... толкова свян.
Тромпетът замлъкна.
Замислих се ...
и отместих листа.
Сърцето разбра,
че да създам твоя портрет
не бях получил дар свише!
Разбираш ли, мила?
Аз само поисках да пиша за теб...
Бях поискал да те опиша ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
