Всяка вечер в косите ти капе
кротка нежност под тънкия гребен,
а с тояжка, бездомна и сляпа,
мойта обич потропва край тебе.
Тя е зла, неприветна, горчива,
с тръпни устни отдавна те вика.
Но защо ли към нея отиваш,
щом под нея съмнения бликат...
Щом не радост, а болка ти носи,
и те хвърля в тревоги среднощем,
идва с твойте неканени гости
и пирува в душата ти още... ...