Taзи обич
Всяка вечер в косите ти капе
кротка нежност под тънкия гребен,
а с тояжка, бездомна и сляпа,
мойта обич потропва край тебе.
Тя е зла, неприветна, горчива,
с тръпни устни отдавна те вика.
Но защо ли към нея отиваш,
щом под нея съмнения бликат...
Щом не радост, а болка ти носи,
и те хвърля в тревоги среднощем,
идва с твойте неканени гости
и пирува в душата ти още...
щом до смърт, щом до смърт е ревнива
и кръжи все над твойто огнище:
тя, щом дълго прощава - убива,
а щом дълго живее - пресища.
И превръща в гроб брачното ложе
и снега по алеите в киша,
но когато все пак се наложи
да ни вдигне с крила върху нищото...
И те плаши, притегнала в обръч
твойте мисли, гори всепобедна,
че проблесне ли първата обич,
често пъти остава последната...
кротка нежност под тънкия гребен,
а с тояжка, бездомна и сляпа,
мойта обич потропва край тебе.
Тя е зла, неприветна, горчива,
с тръпни устни отдавна те вика.
Но защо ли към нея отиваш,
щом под нея съмнения бликат...
Щом не радост, а болка ти носи,
и те хвърля в тревоги среднощем,
идва с твойте неканени гости
и пирува в душата ти още...
щом до смърт, щом до смърт е ревнива
и кръжи все над твойто огнище:
тя, щом дълго прощава - убива,
а щом дълго живее - пресища.
И превръща в гроб брачното ложе
и снега по алеите в киша,
но когато все пак се наложи
да ни вдигне с крила върху нищото...
И те плаши, притегнала в обръч
твойте мисли, гори всепобедна,
че проблесне ли първата обич,
често пъти остава последната...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
