Тази прозрачна, полупрозрачна есен
Тази сутрин вакханката Есен почете
с минута мълчание края на лятото
и избухна: Аз съм на ход,
време е за инвазия!
И като сложи черен лак на
умопомрачителните си железни
нокти, проточи дълъг език
и гладна муцуна, скри любовните
думи в пластмасови пликове,
развали сватбата на Беа,
написа класически стих, в който
класиката беше пронизително-чевръста.
Тази сутрин есента ме погледна
с един твърд поглед
и изсъска: спомените трябва
да се научат какво е покой.
Часовникът се изсмя, легнал
на меко кресло, някой каза:
"защото вали, затова плачем".
Мисля си - поне Хамлет е жив
в песента на Щуреца.
Тежестта на тишината дали
успокоява? От тази сутрин мълчим.
И забравяме за раздвоеното пътуване,
за финикийската хвойна и за всичко,
което се случва в Мемфис.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
