Тази сутрин вакханката Есен почете
с минута мълчание края на лятото
и избухна: Аз съм на ход,
време е за инвазия!
И като сложи черен лак на
умопомрачителните си железни
нокти, проточи дълъг език
и гладна муцуна, скри любовните
думи в пластмасови пликове,
развали сватбата на Беа,
написа класически стих, в който
класиката беше пронизително-чевръста. ...