Тази сутрин вече си отивам
Със зората ми каза да си тръгна,
да избягам надалеч,
защото утрото посреща друга -
не твоя таен копнеж!
Разсъмва се и си отивам,
обличам се под напукалата се зора -
сутрин е студено на разсъмване,
а болката за грешките зове!
Ти каза: "Ще те чакам на свечеряване -
да бъде друго моето лице -
в него да не грее отчаяние,
да удавя спотаеното ми Не!"
И флиртът дълго продължава,
намразих аз зората и деня,
нощта ми носи ново изживяване -
ще подтисна пак скръбтта!
Едно научих на разсъмване -
докъде те води любовта -
да чакаш като грешник нощите,
а да си мамен през деня!
И може би го заслужавам,
и клетвите горят във кладите -
нима в очите и не виждам сутрин щастие,
а нощем сипвам и сол в раните!
Реших, че тази вечер е последна -
не давам ново обещание,
сега съм толкова душевно бедна,
ранявам себе си, а и друго нежно създание!
Мракът пада, не ще те карам да избираш -
аз знам за тебе е игра,
оставям на нея болката горчива -
аз пих от нея много преди това!
И ето, съмва се, не казвам сбогом,
ням смисъл в очите се чете -
не ме наричай с мили думи -
имам име - не мога да сподавя свойто Не!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
