green_poison (Ирена )
60 135
3.02.2008 г., 9:41 ч.

Тази сутрин вече си отивам 

  Поезия » Любовна
584 0 3

Със зората ми каза да си тръгна,

да избягам надалеч,

защото утрото посреща друга -

не твоя таен копнеж!

Разсъмва се и си отивам,

обличам се под напукалата се зора -

сутрин е студено на разсъмване,

а болката за грешките зове!

Ти каза: "Ще те чакам на свечеряване -

да бъде друго моето лице -

в него да не грее отчаяние,

да удавя спотаеното ми Не!"

И флиртът дълго продължава,

намразих аз зората и деня,

нощта ми носи ново изживяване -

ще подтисна пак скръбтта!

Едно научих на разсъмване -

докъде те води любовта -

да чакаш като грешник нощите,

а да си мамен през деня!

И може би го заслужавам,

и клетвите горят във кладите -

нима в очите и не виждам сутрин щастие,

а нощем сипвам и сол в раните!

Реших, че тази вечер е последна -

не давам ново обещание,

сега съм толкова душевно бедна,

ранявам себе си, а и друго нежно създание!

Мракът пада, не ще те карам да избираш -

аз знам за тебе е игра,

оставям на нея болката горчива -

аз пих от нея много преди това!

И ето, съмва се, не казвам сбогом,

ням смисъл в очите се чете -

не ме наричай с мили думи -

имам име - не мога да сподавя свойто Не!

© Ирена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??