Тази Ярост (2007)
В трескавата подготовка
на зловонния ни пир
съм успяла твърде ловко
да отровя твоя мир.
И отровни думи храча
с гърло ярко, зачервено.
Плачеш, хубаво е, плачеш!
Сълзи мътни и зелени...
Болна ярост ще ти дам
в амфора за тебе скрила.
И ще станеш сив от срам,
свойта доза съм изпила.
Ще се гърчиш, ще немееш
с устни – шеметно сковани.
Песни траурни ще пееш.
Жив – безгласен. Неизпяни.
Ще останат твойте песни
незапомнени, безпътни.
Твърде грозно, много лесно
бе ти младост да отмъкнеш.
Моя младост, моя обич,
мои мечти – кристално-страстни.
С мръсни думи, с тежък бич
ме прокълна да порасна.
Ще се мъчиш, ще изгниеш,
във съня ти ще те скубя.
Тази ярост ще изпиеш
чак до дъно. Аз загубих...
01.12.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Симеонова Всички права запазени
