22.01.2009 г., 9:13 ч.

Тази Ярост (2007) 

  Поезия » Любовна
771 0 3


В трескавата подготовка

на зловонния ни пир

съм успяла твърде ловко

да отровя твоя мир.

 

И отровни думи храча

с гърло ярко, зачервено.

Плачеш, хубаво е, плачеш!

Сълзи мътни и зелени...

 

Болна ярост ще ти дам

в амфора за тебе скрила.

И ще станеш сив от срам,

свойта доза съм изпила.

 

Ще се гърчиш, ще немееш

с устни – шеметно сковани.

Песни траурни ще пееш.

Жив – безгласен. Неизпяни.

 

Ще останат твойте песни

незапомнени, безпътни.

Твърде грозно, много лесно

бе ти младост да отмъкнеш.

 

Моя младост, моя обич,

мои мечти – кристално-страстни.

С мръсни думи, с тежък бич

ме прокълна да порасна.

 

Ще се мъчиш, ще изгниеш,

във съня ти ще те скубя.

Тази ярост ще изпиеш

чак до дъно. Аз загубих...

 

01.12.2007

© Александра Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно и разтърсващо!
  • И отровни думи храча
    с гърло ярко, зачервено...


    То целият стих е доста хард, ама пък ако това са чувствата ти - ОК!
  • махни това- 2007- от заглавието
    ако не добави също и с какъв шрифт си писала стиха
    колко време , валеше ли или беше слънчево

    иначе скачаш от ритъм на ритъм от емоция на емоция ... и много хардд на места ... хареса ми ... прилича ми някои мои стихове ...
Предложения
: ??:??