Тази Ярост (2007)
В трескавата подготовка
на зловонния ни пир
съм успяла твърде ловко
да отровя твоя мир.
И отровни думи храча
с гърло ярко, зачервено.
Плачеш, хубаво е, плачеш!
Сълзи мътни и зелени...
Болна ярост ще ти дам
в амфора за тебе скрила.
И ще станеш сив от срам,
свойта доза съм изпила.
Ще се гърчиш, ще немееш
с устни – шеметно сковани.
Песни траурни ще пееш.
Жив – безгласен. Неизпяни.
Ще останат твойте песни
незапомнени, безпътни.
Твърде грозно, много лесно
бе ти младост да отмъкнеш.
Моя младост, моя обич,
мои мечти – кристално-страстни.
С мръсни думи, с тежък бич
ме прокълна да порасна.
Ще се мъчиш, ще изгниеш,
във съня ти ще те скубя.
Тази ярост ще изпиеш
чак до дъно. Аз загубих...
01.12.2007
© Александра Симеонова All rights reserved.
