1.07.2010 г., 13:37

Te

897 0 0

Те

И ето устните – бедни.

В птици без ято превърнати.

Ето ги сухи. Студени, напукани,

самотници безкрили, спящи.

 

И ето очите – силно разтворени.

В търсачи на скъпия превърнати.

Ето ги мокри, отчаяни,

в тъмнината приветствани.

 

И ето ръцете – силни.

Последната милувка стиснали.

Ето ги жадуващи за тебе,

с твоите едно да станат.

 

И ето ги всичките.

Как мислиш се боря с тях?

Ето ги готови да се жертват за теб.

Те останаха твои!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Грънчарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...