1.07.2010 г., 13:37

Te

894 0 0

Те

И ето устните – бедни.

В птици без ято превърнати.

Ето ги сухи. Студени, напукани,

самотници безкрили, спящи.

 

И ето очите – силно разтворени.

В търсачи на скъпия превърнати.

Ето ги мокри, отчаяни,

в тъмнината приветствани.

 

И ето ръцете – силни.

Последната милувка стиснали.

Ето ги жадуващи за тебе,

с твоите едно да станат.

 

И ето ги всичките.

Как мислиш се боря с тях?

Ето ги готови да се жертват за теб.

Те останаха твои!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Грънчарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...