13.05.2011 г., 10:40

Те

1.3K 0 2

                                   Той                                   

 

                                      Вечер гасеше звездите                                    

Тъмен беше

и сънуваше черни морета

и прекрачваше граници

и беше искрен до невъзможност

Днес чайките помнят мечтите му

А той си долива горчивост в чашата

и пие на глътки тъгата си

 

 

 

 

 

Тя

 

Тя палеше слънцето сутрин

Не беше бяла

Огън беше

Изгаряше с поглед сърцето му

пепелища след нея възкръсваха

Сънуваше звезди над морета

Днес леден вятър косите ù гали

и каменна плоча в гърдите ù има...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...