13.05.2011 г., 10:40

Те

1.3K 0 2

                                   Той                                   

 

                                      Вечер гасеше звездите                                    

Тъмен беше

и сънуваше черни морета

и прекрачваше граници

и беше искрен до невъзможност

Днес чайките помнят мечтите му

А той си долива горчивост в чашата

и пие на глътки тъгата си

 

 

 

 

 

Тя

 

Тя палеше слънцето сутрин

Не беше бяла

Огън беше

Изгаряше с поглед сърцето му

пепелища след нея възкръсваха

Сънуваше звезди над морета

Днес леден вятър косите ù гали

и каменна плоча в гърдите ù има...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...