Той
Вечер гасеше звездите
Тъмен беше
и сънуваше черни морета
и прекрачваше граници
и беше искрен до невъзможност
Днес чайките помнят мечтите му
А той си долива горчивост в чашата
и пие на глътки тъгата си
Тя
Тя палеше слънцето сутрин
Не беше бяла
Огън беше
Изгаряше с поглед сърцето му
пепелища след нея възкръсваха
Сънуваше звезди над морета
Днес леден вятър косите ù гали
и каменна плоча в гърдите ù има...
© Полина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
