May 13, 2011, 10:40 AM

Те

1.3K 0 2

                                   Той                                   

 

                                      Вечер гасеше звездите                                    

Тъмен беше

и сънуваше черни морета

и прекрачваше граници

и беше искрен до невъзможност

Днес чайките помнят мечтите му

А той си долива горчивост в чашата

и пие на глътки тъгата си

 

 

 

 

 

Тя

 

Тя палеше слънцето сутрин

Не беше бяла

Огън беше

Изгаряше с поглед сърцето му

пепелища след нея възкръсваха

Сънуваше звезди над морета

Днес леден вятър косите ù гали

и каменна плоча в гърдите ù има...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...