Те
Те
И ето устните – бедни.
В птици без ято превърнати.
Ето ги сухи. Студени, напукани,
самотници безкрили, спящи.
И ето очите – силно разтворени.
В търсачи на скъпия превърнати.
Ето ги мокри, отчаяни,
в тъмнината приветствани.
И ето ръцете – силни.
Последната милувка стиснали.
Ето ги, жадуващи за тебе,
с твоите едно да станат.
И ето ги всичките.
Как, мислиш, се боря с тях?
Ето ги, готови да се жертват за теб.
Те останаха твои!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Грънчарова Всички права запазени
