Те
И ето устните – бедни.
В птици без ято превърнати.
Ето ги сухи. Студени, напукани,
самотници безкрили, спящи.
И ето очите – силно разтворени.
В търсачи на скъпия превърнати.
Ето ги мокри, отчаяни,
в тъмнината приветствани.
И ето ръцете – силни.
Последната милувка стиснали.
Ето ги, жадуващи за тебе,
с твоите едно да станат.
И ето ги всичките.
Как, мислиш, се боря с тях?
Ето ги, готови да се жертват за теб.
Те останаха твои!
© Мария Грънчарова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
