Те
И ето устните – бедни.
В птици без ято превърнати.
Ето ги сухи. Студени, напукани,
самотници безкрили, спящи.
И ето очите – силно разтворени.
В търсачи на скъпия превърнати.
Ето ги мокри, отчаяни,
в тъмнината приветствани.
И ето ръцете – силни.
Последната милувка стиснали.
Ето ги, жадуващи за тебе,
с твоите едно да станат.
И ето ги всичките.
Как, мислиш, се боря с тях?
Ето ги, готови да се жертват за теб.
Те останаха твои!
© Мария Грънчарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
