ira_milova (Ира Милова)
15 8
9.08.2007 г., 22:59 ч.

Театър 

  Поезия
983 0 4
 
Театър

 

Все тоя маскарад.

Изтъркана пиеса.

Сюжетът е познат,

ще спускаме завеса.

 

Един и същи град

с улиците прашни.

Звездите не блестят,

а нощите са страшни.

 

И ние сме актьорите,

намазани с грим,

забравили сме ролите,

на сцената мълчим.

 

Стоим един пред друг,

с маски на лице,

и нито стон, ни звук,

не махаме с ръце.

 

А може би ми писна

от мойта героиня

и без да се замисля,

оттук ще си замина.

 

И стига вече театър,

не искам да съм друга.

Свободна като вятър

в света ще се изгубя.

 

Ще бродя из пустини,

за всичко ще забравя.

И моля те, прости ми,

за туй, че те оставям.

© Ира Милова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??