Театър
Театър
Все тоя маскарад.
Изтъркана пиеса.
Сюжетът е познат,
ще спускаме завеса.
Един и същи град
с улиците прашни.
Звездите не блестят,
а нощите са страшни.
И ние сме актьорите,
намазани с грим,
забравили сме ролите,
на сцената мълчим.
Стоим един пред друг,
с маски на лице,
и нито стон, ни звук,
не махаме с ръце.
А може би ми писна
от мойта героиня
и без да се замисля,
оттук ще си замина.
И стига вече театър,
не искам да съм друга.
Свободна като вятър
в света ще се изгубя.
Ще бродя из пустини,
за всичко ще забравя.
И моля те, прости ми,
за туй, че те оставям.
© Ира Милова All rights reserved.
