Театър на абсурда

                                     Театър на абсурда

Той чака да коленичи тя в пепелта

и прошка да моли с протегната

                                               изнемощяла ръка.

Сълзите в две хлътнали от страдание очи,

уста изкривена, несвързани думи реди:

- Прости ми, любими, грешна съм от младостта,

че твоята обич пренебрегнах за светска суета,

че твоето име захвърлила бях надалеч

и твоята ласка погребала бях в утринтта.

Как можах такава мъка да причиня

                                                          на мъж като теб,

положил в краката ми и красота, и богатство,

направил ме силна, кат царица по пътя да вървя.

Но всяка царица покорна на царя е тя,

а твоята царица те гледаше с гордо

                                                            вдигната глава.

В света ти мъжки реши да тури тя ред

и твоите кривушки разкри пред целия свет.

Тази малка повлекана със змийски зелени очи

с отрова постилаше пътя ти напред и занапред.

Как може, къде се намира тя,

пред теб, нейния Бог да не преклони глава.  

Но царят знае как непокорството да унищожи,

веднага потърси палач за тази непокорна жена.

В света на приказките първо протегна ръка

и измъкна от там феи с разноцветна коса -

жълти и черни, червени и бели -

ах, тези красиви деца, за успокоение

на царя в тегобата на нощта.

Пир вдигна с приятелите и феите на нощта

и реши с блудство да унищожи душата

на своята непокорна жена. 

Объркана, смазана, разлюби тя приказките

                                                    за вечни времена

и потърси утеха в своята чиста и свята душа.

С пламъка на кандилце, любовта

                                                  търсеше в нощта,

                                    ах,

                                           тази непокорна жена.

С вяра в Бога и по Божи път прие тя смирението,

светъл плащ в трудни времена.

Разбра тя - трудно върви се през света,

непокорно вдигнала своята глава,

пред мъжката похот

                          и желание  

                                  да унищожи мисълта

                                                                  в тази,

                               ах,

                                                непокорна глава.                                                

Смачкана, смазана коленичи тя в праха,

ако може да измоли милост за

                                                 своята глава,

че палачът приготвил е гилотината веч

и главата и ще фръкне

                                         като гърне с мед.