Театър на абсурда
Той чака да коленичи тя в пепелта
и прошка да моли с протегната
изнемощяла ръка.
Сълзите в две хлътнали от страдание очи,
уста изкривена, несвързани думи реди:
- Прости ми, любими, грешна съм от младостта,
че твоята обич пренебрегнах за светска суета,
че твоето име захвърлила бях надалеч
и твоята ласка погребала бях в утринтта.
Как можах такава мъка да причиня
на мъж като теб, ...