3.05.2008 г., 13:59

Театъра на живота

1.1K 0 15
На сцената животът режисьор е.
Актьорите подрежда и върти -
пионки сред натруфени декори.
Подрежда в пъзел страсти и съдби...

А ролите отдавна са раздадени.
И текста всеки е наизустил.
Овации... Провали... И награди...
Един изтъркан артистичен стил.

Играе неизвестната актриса.
Омайва всички с чар неустоим.
А после зад прашасяли кулиси
размазва с плач натрупания грим.

Актьорът от театъра на сенките
най-силната си роля е направил.
Но още в светлината на прожектора,
от публиката снобска е забравен.

Спектакълът е стар и доста скучен.
На тази сцена изненади няма.
И хепи енд отдавна не се случва...
И няма нищо... Даже няма драма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми. И ми се прищя да те поздравя с едно мое стихче

    "Във дъното на мизансцен
    със лунно затъмнение,
    във времена на рутина
    и откровено раздразнение,
    една приятелска ръка
    ми праща снопче вдъхновение..."

    На мен наистина ми се случи. Пожелавам го на всеки.
  • Излкючително силен, оригинален стих! Талантлива си, Бианка!
    С обич!!!
  • Невероятен стих!!!Прегръдки,Бианка!
  • Режисьорът е ясен.Актьорите тоже.
    Декорът е както се случи.
    Кой пише пиесите?Разкарай го боже!
    Прати го по не да се учи!
    Хареса ми стихът ти!!!!!
  • Фино усещане за голямата сцена - живот!!! Аплодисменти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...