Теб?
Защо ли листа ми безкраен,
безкрайно празен си стои?
Не виждам тебе - моята муза -
да вкараш в него ти искри.
Защо си толкоз равнодушен?
Не виждаш ли, че аз съм тук,
че страдам, мразя те и прося
за капка милост и любов?!
Руши живота ми в основи,
мрази ме, удряй ме, крещи.
И смачквай моите опори.
Люби ме, после пак мрази.
Бъди със други, нарани ме.
Кажи ми да си тръгна веднага,
защото в тоз момент ще стана
и ще започна да градя.
И пак със злоба ще се боря,
ще оцелея, ще творя.
Без страх сърцето ще разтворя
за тръпката и за мига.
Да, аз знам, че ще ми кажеш после -
била е само моята вина.
Заради злобата, която нося
и с нея ще те нараня.
Но аз ще си вървя спокойно
С високо вдигната глава.
Защото с твоя равнодушен поглед
убиваш бавно ме сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Александрова Всички права запазени
.Пожелавам ти да си щастлива и да постигнеш всичките си мечти.
