Мислиш ме за уличница -
никога не съм казвала,
че съм невинна - светица!
Устните ми на друг съм давала!

Тялото ми покварено
и на други е принадлежало!
Сърцето ми е покорявано!
Съзнанието чувствата е заличило!

Търся теб! Чувам стъпките ти нощем!
Усещам как в мен се прокрадваш!
Ти мой съдник - мъчител и изкупител!
Ти бурен и див. Притежавай ме!

Удряй и чувствай се безсилен,
виждайки силата в очите ми.
Тялото за теб трепти и чака.
Съзнанието покварено вика.


Не любов, а сълзи!
Не страст, а пожар!

Ти! Ти струваш си всяка болка.
Заслужаваш за теб да изгоря.
Давай ми от болната ти любов
да опитам - нека се отровя.

Отрова е любовта ти за мен.
Погубва бавно и мъчително.
С една целувка и всеки орган
е завзела, мъчително и сладко.

Ти си отровата и ти си лека!
Без теб е болка и чакам
еуфорията - теб, моите
болки да облекчи!

Още сънувам те!
Още виждам те!

Викай ми и удряй.
Виж ме такава, каквато съм!
Порочна, покварена!
Грях ще бъде мойто име!

Бъди мой лечител!
Бъди мой спасител!