19.08.2008 г., 7:15

Теб искам!

1.1K 0 11

Безкрайна тишина.

Боли ме душата

от тебе.

Теб искам!

И само

теб ще понеса

през плевелите

на съдбата.

С ей тия

силни ръце,

препълнени

с нежност.

Не дай, Боже,

да видя

сълзица

от тъга

и от мъка

в душата ти,

само себе си

ще виня.

Без теб

и ден не мога

да дишам.

Много късно

се срещнахме

с тебе,

но със сигурност

зная, че

само тебе

обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Много късно
    се срещнахме
    с тебе,"

    Все се питам: закъснялата Любов какво е - проклятие или Благословия?!? И всеки ден си давам различен отговор
    Дано твоят отговор да е само един - втория!!!
  • Любовта,когато и да дойде-е навременна!И тя идва винаги,когато не я очакваш.Прави те щастлив и нещастен,възторжен и плах...Абе,тя не е шега,или е шега и ти нищо не разбираш вече и лети-и-и-ш!
    ZEM!!!
  • На тебе ти прилича да обичаш, Земеделец!
  • Много е хубаво!Никога не е късно.
  • Никога не е късно да си щастлив!
    БЪДИ! Поздравления!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...