Теб те няма

                            Теб те няма

В душата ми всели се като сива мъгла, тъга,

доведе я отново нейната голяма сестра самота.

А теб те няма и от небето пак дъжд заваля,

с едри капки-сълзи сякаш то се разплака сега!

Теб те няма и търся те във всяка красива жена,

с тях съм, а сякаш ти си с мен през нощта.

И целувките ми нежни и ласките, любовта,

изпращам ги към теб, моя несбъдната мечта!

Теб те няма, сигурно с друг мъж си ти сега,

той гали ли твоето нежно тяло, твоята коса?

Дали си негова любима или си просто жена,

живее ли той с болките ти, радостта ти и тъга?

Теб те няма любима при мен и какво от това,

на кръстопътя на живота ти другия път избра.

Пое по него и дори не се обърна, не обърна глава,

забрави ти за мечтите ни, за миг ги разпиля.

Навярно сънуваш ме понякога през нощта,

с красива червена роза и листи под ръка.

Четеш стиховете ми разчуствали те някога,

изпълнени с любов и нежност и малко тъга!