В душата ми всели се като сива мъгла, тъга,
доведе я отново нейната голяма сестра самота.
А теб те няма и от небето пак дъжд заваля,
с едри капки-сълзи сякаш то се разплака сега!
Теб те няма и търся те във всяка красива жена,
с тях съм, а сякаш ти си с мен през нощта.
И целувките ми нежни и ласките, любовта,
изпращам ги към теб, моя несбъдната мечта!
Теб те няма, сигурно с друг мъж си ти сега,
той гали ли твоето нежно тяло, твоята коса?
Дали си негова любима или си просто жена,
живее ли той с болките ти, радостта ти и тъга? ...