Ти си наблизо -
почти през стена.
Ти ме обтегна
по струна една.
Струна, която
чрез теб съхраних.
Струна за болка,
за блян и за стих.
Ти ме отприщи -
потокът бучи.
Ти ме разтърси
и сгря ме с очѝ.
Те ми пробождат
безброй сетива
и със сърцето
си
тебе
мълвя
. . .
© Стоян Минев Всички права запазени