13.07.2015 г., 17:15

Тебе

650 0 3

Ти си наблизо -
почти през стена.
Ти ме обтегна
по струна една.

Струна, която
чрез теб съхраних.
Струна за болка,
за блян и за стих.

Ти ме отприщи -
потокът бучи.
Ти ме разтърси
и сгря ме с очѝ.

Те ми пробождат
безброй сетива
и със сърцето
                            си 
                                  тебе

                                           мълвя 

                                                        . . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Има романтичен хляб в теб!
  • Възблагодаря, Anabell (Ан)!

    стълкновения
    на чувства се превръщат
    в откровения

    !
  • Благодаря, ljubomira(Любомира) и Andromaha(Белла)!

    Andromaha(Белла),
    Няма никаква грешка. Публикуващият редактор се е съобразил
    едно към едно с представения за редактиране текст.

    Дано не сте се
    отегчили,а... да сте
    се разведрили...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...