Ти си наблизо -
почти през стена.
Ти ме обтегна
по струна една.
Струна, която
чрез теб съхраних.
Струна за болка,
за блян и за стих.
Ти ме отприщи -
потокът бучи.
Ти ме разтърси
и сгря ме с очѝ.
Те ми пробождат
безброй сетива
и със сърцето
си
тебе
мълвя
. . .
© Стоян Минев All rights reserved.
!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
