Тебе ако нямам - нямам нищо...
По дяволите! Майната на всичко!
Това кажи! Ела ме изживей!
Бъди скандална, луда, неприлична,
и мене ще ме имаш, но посмей!
И само в миг, единствен ги счупи –
оковите на твоето съзнание.
Тогава мен ще спре да ме боли,
от мъката на мрачното страдание.
Аз как да оцелея, щом оставих –
душата си – тъй влюбена, във теб?
Най-светлите си дни съм ги забравил,
а нощите горчат в сълзи безчет...
Не чакай го, живота – присмехулник!
Той всякога е тъй, несправедлив.
Не му ли се опълчиш, ще погълне –
тоз' спомен за любов, горяла в стих...
И аз ще се загубя като вятър,
утихнал във повехнали листа.
Ще бъда монолог, но във театър
сред публика с изкуствени сърца.
Защото тебе ако нямам, нямам нищо.
Как мога да живея все с тъга?
По дяволите! Майната на всичко!
Кажи го, щом си влюбена Жена!...
Danny Diester
26.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
...
