Тебе викам и търся в нощта
Моя мила, ти, мъничка моя,
тебе викам и търся в нощта!
Тук да дойдеш – светлик над прибоя –
с гръм и грохот пред мойта врата.
И изтича се мракът през клепки,
всичко сякаш в мъглата е плен.
Ти не идваш. И в сънени клетки
утаява се миг нероден.
Аз ще чакам за твоето „Здрасти”
от вратата, с венче кукуряк –
и не гаснат несбъднати страсти,
и не идва сънят в моя свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
