15 ene 2011, 9:20

Тебе викам и търся в нощта 

  Poesía » De amor
1130 0 20

Моя мила, ти, мъничка моя,

тебе викам и търся в нощта!

Тук да дойдеш – светлик над прибоя –

с гръм и грохот пред мойта врата.

 

И изтича се мракът през клепки,

всичко сякаш в мъглата е плен.

Ти не идваш. И в сънени клетки

утаява се миг нероден.

 

Аз ще чакам за твоето „Здрасти”

от вратата, с венче кукуряк –

и не гаснат несбъднати страсти,

и не идва сънят в моя свят.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??