Jan 15, 2011, 9:20 AM

Тебе викам и търся в нощта 

  Poetry » Love
1105 0 20

Моя мила, ти, мъничка моя,

тебе викам и търся в нощта!

Тук да дойдеш – светлик над прибоя –

с гръм и грохот пред мойта врата.

 

И изтича се мракът през клепки,

всичко сякаш в мъглата е плен.

Ти не идваш. И в сънени клетки

утаява се миг нероден.

 

Аз ще чакам за твоето „Здрасти”

от вратата, с венче кукуряк –

и не гаснат несбъднати страсти,

и не идва сънят в моя свят.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??