Тегоби и терзания
Когато тази нощ красива
подава нежно своята ръка...
Звездите тъй чаровно греят...
Щурците пеят песента.
Сърцето твое се отваря.
Готово е да сподели света!?
Но този свят така лъжливо?
Посипвате с тъга...
Навярно в любовта човешка!
Тъгата е безкраен зов...
Зов във който на душата...
Задаваш вечния въпрос.
Защо боли човешката любов?
Дълбоко в себе си се питаш...
В умът все тоз парлив въпрос!?
Но никъде не срещаш мисъл.
И пак надеждата тогава
подава ти -
за кой ли път ръка...!?
Аз моля те,
не недей се натъжава...
Послушай за малко
нощната тъма.
Звездите грейнали погледай.!
И щурчовата песен... Чуй.
А после себе си попитай?
Какво желаеш повече от туй.
Тогава любовта във теб разцъфва
И гали те със ласкав бриз...
Полага в шепи си сърцето...!?
Което пърха за твоята любов!
Тъй хубаво ти става на душата!
Усмихваш се на себе си дори.
Забравяш вечните тегоби.
Защото тази звездна нощ
любов ти подари...!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
!Усмивката краси човека!Поздрав
