aap (Ангел)
921 3578
18 ago 2014, 15:50

Тегоби и терзания 

  Poesía
365 0 5

Когато тази нощ красива

подава нежно своята ръка...

Звездите тъй чаровно греят...

Щурците пеят песента.

   

Сърцето твое се отваря.

Готово е да сподели света!?

Но този свят така лъжливо?

Посипвате с тъга...

    

Навярно в любовта човешка!

Тъгата е безкраен зов...

Зов във който на душата...

Задаваш вечния въпрос.

   

Защо боли човешката любов?

Дълбоко в себе си се питаш...

В умът все тоз парлив въпрос!?

Но никъде не срещаш мисъл.

    

И пак надеждата тогава

подава ти -

за кой ли път ръка...!?

Аз моля те,

не недей се натъжава...

   

Послушай за малко

нощната тъма.

Звездите грейнали погледай.!

И щурчовата песен... Чуй.

   

А после себе си попитай?

Какво желаеш повече от туй.

   

Тогава любовта във теб разцъфва

И гали те със ласкав бриз...

Полага в шепи си сърцето...!?

Което пърха за твоята любов!

    

Тъй хубаво ти става на душата!

Усмихваш се на себе си дори.

Забравяш вечните тегоби.

Защото тази звездна нощ

       любов ти подари...!?

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще послушам съвета ти Сани !Усмивката краси човека!Поздрав !!!
  • Хареса ми "звездната нощ", Ангел.

    Усмихвай се!
  • Благодаря ви.Трогнат със от коментарите!Таня ,Миночка нека да бъде успешна и щаслива седмицата ви!Поздрави!!!
  • Прекрасен стих,а и песента на щурците, сякаш разсейват тъгата и самотата,навява желание за продължение на живота!
  • Любовта боли само когато липсва доверието.
    Когато са несподелени очакванията.
    Когато съществува ревност.

    А иначе... стихът е невероятен!
Propuestas
: ??:??