Тегоби и терзания
Когато тази нощ красива
подава нежно своята ръка...
Звездите тъй чаровно греят...
Щурците пеят песента.
Сърцето твое се отваря.
Готово е да сподели света!?
Но този свят така лъжливо?
Посипвате с тъга...
Навярно в любовта човешка!
Тъгата е безкраен зов...
Зов във който на душата...
Задаваш вечния въпрос.
Защо боли човешката любов?
Дълбоко в себе си се питаш...
В умът все тоз парлив въпрос!?
Но никъде не срещаш мисъл.
И пак надеждата тогава
подава ти -
за кой ли път ръка...!?
Аз моля те,
не недей се натъжава...
Послушай за малко
нощната тъма.
Звездите грейнали погледай.!
И щурчовата песен... Чуй.
А после себе си попитай?
Какво желаеш повече от туй.
Тогава любовта във теб разцъфва
И гали те със ласкав бриз...
Полага в шепи си сърцето...!?
Което пърха за твоята любов!
Тъй хубаво ти става на душата!
Усмихваш се на себе си дори.
Забравяш вечните тегоби.
Защото тази звездна нощ
любов ти подари...!?
© Ангел All rights reserved.
!Усмивката краси човека!Поздрав
