Техник
Техникът дойде запъхтян,
барабан на пералня помъкнал,
куп инструменти и себе си.
И един етаж стълбище помежду ни.
Очаквал бе може би да му помогна?!
– Асансьорът работи! –
отвърнах полувиновно.
– Няма проблеми! – две негови думи
пуснаха котва в антрето. –
С оправени лагери и залепени гуми
е въртележката на прането!
Тук малко е тъмно,
пусни ми прожектори!
Пуснах лампа със светлина подземна
и няколко слънчеви вектора.
Попипа, поогледа
празното зейнало тяло,
с гнезда за пружини и чакащи кабели,
на нашата тригодишна пералня.
– След малко ще имам нужда от помощ!
Въпрос е на физика, не и на химия,
следващата ни интервенция.
Повдигаме леко цилиндричния кошер
и се целим плавно в тези отверстия.
Вгнездиха се носещите пружини,
и запулсира затихващо барабанът.
Техникът дозавинтваше болтове в скрепителни шини
и небрежно разговор за света и живота подкара.
– За какво ти е фитнес?
Гледай ме мен.
По цял ден търкалям някоя тежест,
а явно не съм втален.
– Правѝ нещо за здраве и тонус.
Малко бягане, леко разтягане,
по-добре е от седене само в офиса,
и убиване времето с ядене.
Разисквахме и всякакви други въпроси –
политика, спорт, спомени…
Със сигурност нещо изпуснахме.
Презаверихме рецептата
за безпроблемно съжителство
с нежния пол, със заглавие „Слушкане”.
– Къде са, кои са нашите лидери? –
попитах възторжено аз.
– Може би трябва да спрем да се питаме –
проехтя наум между нас.
В този миг се прибраха жена ми и дъщеря ми.
След кратки въпроси и премерени реплики
бяха въведени набързо в сценария,
заеха места и влязоха в своите роли.
– Наред ли е всичко, кога ще перем? –
жена ми попита с надежда,
че вече няма проблем.
– След ден госпожа,
пуснете на кратка програма
и ако няма видими белези,
завъртете една по-голяма.
– Следете за течове,
след такъв ремонт.
Ако видите мокро по плочките
звъннете един телефон.
Дъщеря ми подреждаше в пиксели
картина от първия учебен ден.
Квадратчета – усмихнати, весели –
поникнали върху фон яркозелен.
– Тате, познай кой е до мен?
– Не знам, да не би да съм аз?!
– И аз не знам. Ще му измисля име.
– Измислѝ – отвърнах, а зад мен вече познат глас.
– Добре е да чистите филтъра,
събира се сноп мръсотия.
Лично мен, ако питате,
имате деликатна, но сносна машина.
– С малко повече грижи за нея
и отговорна, добра употреба
дълго за мен няма да питате.
Прибра и последния инструмент.
– Пералня с проблем имат съседите! –
побързахме да го задържим.
– Разбирам, дайте им номера ми.
Стана късно, трябва да тръгвам.
И мен ме чакат жена и дете.
Всичко добро! Не забравяйте филтъра!
Беше направил и фина настройка.
При високите обороти – шепот вместо шум.
Вече чувах по-ясно какво ми говорят,
дори мислите от собствения ми ум.
© Иван Бърдаров Всички права запазени