От студа се събудиха още по-рано петлите.
Попът беше нахлузил, под расото, риза басмяна.
Белобрадото слънце е зимният крал на лъжите -
захароса иконите с дяволски дим на тамян...
Изкорубени баби се кръстят, мърморейки смешно.
Кирчо, селският лумпен, присвит котараково, спи.
Бай Йордан закуцука навътре, с протрита жилетка,
и припали в очите на Бога две къси сълзи.
В януарското езеро бавно потъваше кръстът.
Здравеняци и хръбльовци скочиха - бързи и зли.
Тежка бяла вода. Заледена, разпенена, гъста...
Не синът му - Йордан се удави по първи петли.