14.03.2018 г., 11:45  

Тежки времена

710 2 4

Животът е радост,  тъга и неволя,

опасно красив като огън и жар, 

в горчиви молитви за здраве се моля

  във храма пред светлия божий олтар. 

 

Потърсих утеха в най-святата обич, 

и своята майка прегърнах с ръце, 

но той продължаваше силно да трови, 

душа след душа и сърце след сърце. 

 

Глава си подпряла на моето рамо, 

сълзи си проронила в живота сляп, 

аз зная защо натъжена си мамо, 

че жълти стотинки събираш за хляб. 

 

И пак се усмихваш в дни почернели, 

когато погледнеш във мойте очи, 

там може би виждаш цветя разцъфтели, 

там може би виждаш и мойте мечти. 

 

Животът е тежък във нашето време

и тежки са всички греховни съдби, 

сърцето от болка в гърдите ми стене, 

очите не спират да ронят сълзи. 

 

Животът е радост,  тъга и неволя, 

опасно красив като огън и жар, 

в горчиви молитви за здраве се моля, 

във храма пред светлия божий олтар. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бодуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...