Тежки времена
Животът е радост, тъга и неволя,
опасно красив като огън и жар,
в горчиви молитви за здраве се моля
във храма пред светлия божий олтар.
Потърсих утеха в най-святата обич,
и своята майка прегърнах с ръце,
но той продължаваше силно да трови,
душа след душа и сърце след сърце.
Глава си подпряла на моето рамо,
сълзи си проронила в живота сляп,
аз зная защо натъжена си мамо,
че жълти стотинки събираш за хляб.
И пак се усмихваш в дни почернели,
когато погледнеш във мойте очи,
там може би виждаш цветя разцъфтели,
там може би виждаш и мойте мечти.
Животът е тежък във нашето време
и тежки са всички греховни съдби,
сърцето от болка в гърдите ми стене,
очите не спират да ронят сълзи.
Животът е радост, тъга и неволя,
опасно красив като огън и жар,
в горчиви молитви за здраве се моля,
във храма пред светлия божий олтар.
© Иван Бодуров All rights reserved.
