Тежко, юлско

Септември никога не ще да бъде май!

Той винаги ще е безкрайно буреносен,

щом приказките не разказват се докрай 

във върлите обятия на северната песен!...

Сълзи солени изгрева обагря в жълто!

Като огледала прогарят под очите чак,

рани в дълбочина до душата и сърцето -

притежание на един самец-глупак.

Той бе наказан жестоко от съдбата,

от първата любов на косъм оцелял

и бе почти продал на дявола душата си,

когато лед без обич сърцето му сковал…

Така живеел!, НЕ! Просто вегетирал!

Във собствени измислени добри игри -

алчен егоист, дори живота си презирал,

щом станело въпрос за сделки и пари.

По думи на критици остро опонирал,

не се оставял да съборят неговото АЗ!

И умело по черупката от злато криел

заключената вледенена мъжка страст.

Докато една фурия не го открила

и го омагьосала във своя виртуален кръг!

Сърцето и душата му за миг пленила,

а с вързани очи стоял над скален ръб…!

Да скочи в пропастта от страст отровна,

тя молила го всеки негов жизнен ден,

да направи малка крачка, но съдбовна,

за да не е вече във сърцето вледенен…

Но егоист със думи не се залъгва,

той вярва само на изпълнени дела,

както влак без въглища не ще тръгва,

и както лък не ще да стреля без стрела!

Затуй му обещала тя съблазън жарка,

на която и Луцифер не би и устоял.

Зарадван повярвал на въпросната другарка,

зарадван от алчността си ослепял.

И отново на съдбата подъл номер -

капанът щракна и във него е вълкът!

И сега налага го съдбата с тежък удар,

но с вързана около врата халка!...

Препускат мисли, тежки пред очите,

тук на плажа под залеза на обичта…

Но нека помним, че разнолики са сълзите

и че утрото изгрява окъпано в роса…

Дори и юли никога не ще да бъде август!

Защото Слънцето обича в различна светлина

и грее, чакайки то някога да вкуси 

аметистовите устни на своята Луна…!