Текила, парео и дъх на лимон
Хей, омбре,
не поглеждай под сомбрерото,
очите дръзки въглено прогарят
кожата ми нежна,
денят залязва
зад червени хълмове,
гореща, вечерта
се спуска тежко.
Набъбнали карминено
са устните,
плътта им жадна
нежно се разпукна,
и тръпки свян,
настръхнали в ръцете ти,
по тялото ми пламнало се спускат.
Не бързай, омбре,
целуни ме с пръстите,
нетърпеливо влезли между роклята,
усещай ме по кожата настръхнала,
попивай ме,
навън нощта е топла.
Испанецо,
косите ще разпусна,
пареото ще вържа на очите ти,
ще хвърля деколтето във краката ти,
безумие по устните
ще спусна.
... да ме оближеш искам
като сол...
преди да вземеш
глътката текила,
и да потърсиш резенче лимон,
между бедрата някъде съм скрила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
благодаря на всички и обещавам да се поправя 
