19.03.2017 г., 17:43

Текстура на сълза

374 1 5

Сълза!

Малка капчица в окото,

с най-простичка структура,

вода и сол, живота овкусяваш,

но друга сложност е кодирана във теб!

 

Прозрачна кръв 

на сърце, захвърлено върху остриета,

заточени с омраза и обида!

 

Летлива капчица,

потекла, за да изгаси кипяща лава,

пареща от наранено осезание!

 

Ропотът

на всяко нервно окончание,

премазано от нагла подигравка!

 

Течен писък

на мълчание, вгорчило

 неразбраната душа на самотата!

 

Огледална смеска,

избликът на чувства, издаваща

горестта ти на света...

 

Горчиш, когато си от болка,

но сладко можеш да солиш,

радост, ако те заражда,

като извор от кристали ромолиш!

 

Свежест изящна на благост!

Роса от ескалиращо въодушевление!

Ликуване на умиление!

Амброзия блажена от сърцето!

 

Сълзите издълбават тъй дълбока диря,

всяка запечатва се във паметта,

независимо от крехката текстура,

с вкуса си преобръщат тленността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така; химичният състав на сълзите, предизвикани от различни емоции, е различен. А погледнати под микроскоп - имат различна структура. Винаги присъства малко сол, но има и солено-горчиви, неслучайно се казва "горчиви сълзи".
  • Успех!Със сълза през грях:с воля за любов и смях!😅
  • Харесах!
  • Благодаря, Гавраил! Винаги схващаш същността!
  • С тази крехка текстура
    стихът е за отлична матура.
    Една сълза
    с толкоз невероятни имена.
    Пращам ти пет сълзи за твоята психолаборатория.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...