19 мар. 2017 г., 17:43

Текстура на сълза

373 1 5

Сълза!

Малка капчица в окото,

с най-простичка структура,

вода и сол, живота овкусяваш,

но друга сложност е кодирана във теб!

 

Прозрачна кръв 

на сърце, захвърлено върху остриета,

заточени с омраза и обида!

 

Летлива капчица,

потекла, за да изгаси кипяща лава,

пареща от наранено осезание!

 

Ропотът

на всяко нервно окончание,

премазано от нагла подигравка!

 

Течен писък

на мълчание, вгорчило

 неразбраната душа на самотата!

 

Огледална смеска,

избликът на чувства, издаваща

горестта ти на света...

 

Горчиш, когато си от болка,

но сладко можеш да солиш,

радост, ако те заражда,

като извор от кристали ромолиш!

 

Свежест изящна на благост!

Роса от ескалиращо въодушевление!

Ликуване на умиление!

Амброзия блажена от сърцето!

 

Сълзите издълбават тъй дълбока диря,

всяка запечатва се във паметта,

независимо от крехката текстура,

с вкуса си преобръщат тленността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно така; химичният състав на сълзите, предизвикани от различни емоции, е различен. А погледнати под микроскоп - имат различна структура. Винаги присъства малко сол, но има и солено-горчиви, неслучайно се казва "горчиви сълзи".
  • Успех!Със сълза през грях:с воля за любов и смях!😅
  • Харесах!
  • Благодаря, Гавраил! Винаги схващаш същността!
  • С тази крехка текстура
    стихът е за отлична матура.
    Една сълза
    с толкоз невероятни имена.
    Пращам ти пет сълзи за твоята психолаборатория.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...