Mar 19, 2017, 5:43 PM

Текстура на сълза

  Poetry
375 1 5

Сълза!

Малка капчица в окото,

с най-простичка структура,

вода и сол, живота овкусяваш,

но друга сложност е кодирана във теб!

 

Прозрачна кръв 

на сърце, захвърлено върху остриета,

заточени с омраза и обида!

 

Летлива капчица,

потекла, за да изгаси кипяща лава,

пареща от наранено осезание!

 

Ропотът

на всяко нервно окончание,

премазано от нагла подигравка!

 

Течен писък

на мълчание, вгорчило

 неразбраната душа на самотата!

 

Огледална смеска,

избликът на чувства, издаваща

горестта ти на света...

 

Горчиш, когато си от болка,

но сладко можеш да солиш,

радост, ако те заражда,

като извор от кристали ромолиш!

 

Свежест изящна на благост!

Роса от ескалиращо въодушевление!

Ликуване на умиление!

Амброзия блажена от сърцето!

 

Сълзите издълбават тъй дълбока диря,

всяка запечатва се във паметта,

независимо от крехката текстура,

с вкуса си преобръщат тленността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точно така; химичният състав на сълзите, предизвикани от различни емоции, е различен. А погледнати под микроскоп - имат различна структура. Винаги присъства малко сол, но има и солено-горчиви, неслучайно се казва "горчиви сълзи".
  • Успех!Със сълза през грях:с воля за любов и смях!😅
  • Харесах!
  • Благодаря, Гавраил! Винаги схващаш същността!
  • С тази крехка текстура
    стихът е за отлична матура.
    Една сълза
    с толкоз невероятни имена.
    Пращам ти пет сълзи за твоята психолаборатория.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...